Информация за РУМЪНИЯ
Румъния
Румъния е балканска и дунавска страна, през която се пресичат важни пътища от Русия и Украйна към Балканските страни и от Полша и Скандинавските страни към Турция и Близкия изток. Граничи на север с Украйна, на запад с Унгария и Сърбия, на юг с България (дължината на границата е 608 км), на изток с Молдова и Черно море. Заема площ от 238 390 кв. км. Независима страна е от 1877 г.
Знамето на страната е трицветно - синьо, жълто и червено (разположени отвесно).
Южната част на страната обхваща Влашката низина (Долно-дунавската). От река Олт се поделя на Мунтения и Олтения. Заради плодородието си тя се оприличава с италианската област Ломбардия. В тази румънска житница има огромни царевични и пшенични площи. Житница на Румъния е и областта Северна Добруджа, разположена между Дунав и Черно море. Тя има равнинен и хълмист релеф. В северната й част се издигат Бабадашките възвишения. На фона на околната равнина те имат доста внушите¬лен вид. Между реките Прут и Серет се простира хълмистата област Молдова, която е западната част от република Молдова (бивша съветска република). В североизточната част на Румъния е областта Буковина, която както показва името й, е заета с букови гори. Равнинна е и най-западната част на страната, където е областта Банат и част от голямата унгарска равнина Алхфьолд. На низините и равнините се пада 40% от територията на страната.
В средата на Румъния се издига високата планинска дъгообразна верига на Карпатите (Източни и Южни), оприличавани на гръбначен стълб на страната. Предкарпатите са богати на нефт, природен газ, каменна сол и др. Най-високите върхове в Карпатите са Молдовяну (2544 м) и Негойул (2535 м). Северозападна Румъния е заета от обширното Трансилванско плато и Трансилванските Алпи.
Румъния е богата на черни въглища, железни руди цветни метали, сребро и злато. Нефт има в Предкарпа¬тите, природен газ в Трансилвания.
Климатът на Румъния е умерено-континентален с показатели, близки до тези на Северна България. Обилни са валежите в Карпати¬те, откъдето водят началото си много реки.
Река Дунав протича на повече от 1000 км край румънска територия, като в Добруджа и двата бряга са румънски. Към Румъния спада и Дунавската делта. Други големи реки са Олт, Прут, Серет, Жул, Аржеш, Тиса, Сомеш, Муреш, Бистрица, Яломица и др.
В страната има над 200 лековити минерални извори. Най-известни са Бъйле Херлане, Тушнад, Борсек, Варта Дорней.
Румъния е най-богата на гори от балканските страни. Те обхващат 27%. Вековни гори има в Карпатите, където обитават сърни, елени, вълци, мечки. Прочута е поляната на нарцисите.
Броят на населението на Румъния възлиза на 21 600 000 души. Румънците произхождат от потомци на романизирани даки, смесени с кумани и редица други племена, населили техните земи. Числят се към романската (латинска) група народи. Те представляват 89.1 % от населението на страна¬та. От малцинствата най-голям е броят на унгарците близо 2 милиона (8.9%), населяващи Трансилвания, Марамуреш и Банат. Около 300 хиляди са германците - сакси (саши), дошли през Средновековието като рудари в Карпатите. Преди няколко години те бяха почти двойно повече, но част от тях се изеелиха в Германия. Изселиха се в Израел и голяма част от евреите. Циганите в своето болшинство говорят румънски, изповядват християнство, носят румънски имена и се определят като румънско население. В района на дунавската делта живеят руси-липованци, а в Добруджа има българи, турци, украинци, грузинци и гърци, а в различните части на страната евреи, сърби, хървати и др. По религия румънците са източноправославни. Допреди 130 години са си служили с кирилица, заме¬нена с латинска азбука. В румънския език има турски и български думи, от вековното общуване. Унгарците и саксите са католици. Ортодоксални са 70%, католици 6%, протес-танти - 6%, и 18% са други и атеисти. По бит, темперамент, фолклор, кухня и пр. между българи и румънци има много общи неща (мартеници, народни празници, танци и др.). Румънски историци са открили доказателства за съществуването на румъно-българска държава през Средновековието.
Както и другите балкански страни като България, Гърция и Сърбия, Румъния има малка раждаемост от 10 промила, и нарастваща смъртност - 12 промила.
До края на 1946 година Румъния е монархия. След като крал Михай напуска страна¬та, тя бе обявена за република с еднопартийно тоталитарно управление, начело на което няколко десетилетия бе комунистическият водач Николае Чаушеску. Както и в другите страни от Източна Европа, се извършват промени. Начело на страната стои президент, а законодателството се извършва от Националното събрание.
Страната стана член на НАТО и заедно с България е член на ЕС от 2007 г.
В миналото Румъния бе бедна аграрна страна. Земята бе в ръцете на едри земевладелци - чокои. Дълго време бе между най-големите петролодобивни страни в света. След Втората световна война бе обвързана съе страните със СИВ и особено от СССР. Сега икономиката се преустройва от планова в пазарна.
Енергетиката, за разлика от повечето балкански страни, има солидна база - въглища, нефт, природен газ. Производството на нефт през 1974 г. бе достигнало 15 млн. т и Румъния бе втора в Европа. През 2004 г. производството е намаляло на 5.9 млн. тона и страната отстъпва вече на Русия, Норвегия и Великобрита¬ния. Намалени са и добивите на природен газ - от 28 млрд. куб. м през 1990 г. на 11 млрд. куб. м през 2004 г. Петролопроводи водят към Гюргево, Галац и Констанца. Производството на електроенергия възлиза на 55 млрд. кВтч, която се получава от топло, водни и атомни централи, има 5 реактора край Черна вода и Букурещ. Заедно с Югославия на река Дунав са построени две електроцентрали "Портиле де фиер" ("Железни врата"), от които се поделя произведената енергия.
Чрез машиностроенето Румъния се стреми към задоволяване на нуждите си. Наред със САЩ и Русия тя е трета страна в света с голямо производство на машини и съоръжения за проучване, добив и преработване на петрол. Големи комбинати за такава техника има в Плоещ, Къмпина и Търговище. Продукцията им намира добър прием в много страни. Това позволява на Румъния да внася суров нефт, за да се използва капацитетът на
нефторафинериите в Плоещ, Питещ, Дърманец, Ръмнику Вълча, Онещ, Рум-нику Сърат и др.
Бързо се развива автомобилната промишленост. В Брашов са заводите за камиони "Роман", за трактори, за автомобили "Дачия" (лиценз на "Рено"). В Крайова е заводът за леки автомобили "Олсит" (Олтски ситроен). Производството на автомобили е 122 хиляди. В Букурещ се сглобяват автобуси, локомотиви се строят в Крайова, а вагони за метро се изработват в Арад. Стругове се произвеждат в Букурещ, Арад и Търговище. Корабостроенето е застъпено в Констанца, Галац и Браила - морско и речно в Оршова, Дробета,Турну Северин, Олтеница и Гюргево. Производството на кораби е 1.4 млн. т.
От химическата промишленост най-голямо значение има нефгохимическата.
Румъния, подобно на съседните Унгария, Сърбия и България е колкото промишлена, толкова и селскостопанска страна. След почти полувековно социалистическо колективизирано селско стопанство сега земята се върна на селяните. Най-голямо значение има добивът на зърнени храни - 20 млн., от които 10 млн. царевичното брашно, което има важно място в румънската кухня. По площи, заети с царевица, Румъ¬ния заема седмо място в света и второ в Европа. Отглеждат се също така ръж, овес, ечемик и просо. Най-разпространените технически култури са захарно цвекло, слънчоглед, тютюн, рапица, соя, лен, коноп и някои маслено-етерични растения. Добри условия, умения и традиции има в градинарството. Отглеждат се домати, пипер, краставици, лук (кромид, чесън, праз), зеле, ряпа, моркови, бамя, патладжан и др. В орайнжерии и парници се отглеждат ранни зеленчуци (домати, краставици и др.), разсад и цветя.
Отлични са условията и за развитието на лозарството. Най-важните лозарски райони за винено и десертно грозде са по долината на р. Сирет, в районите на Плоещ, Бъзъу, Търнавен, Хута, Котнер и Молдова, в Мурфатлар и Остров в Добруджа. Изнася се десер¬тно грозде сорт "афуз-али".
Широко географско разпространение имат овощните градини в страната. Отглеждат се сливи, ябълки, орехи, круши, череши, вишни, праскови, кайсии. От сливите (много големи насаждения в Предкарпатите) се прави сливова ракия.
Румъния е третата в Европа по броя на овцете след Великобри¬тания и Испания. Броят на козите ("малките крави") е 1,6 млн.
Много добри условия има за пчеларството и бубарството. Главните риболовни зони са делтата и водоемите край р. Дунав. Румъния изнася чер хайвер, който се вади от есетровите риби. Риболовни средища са Тулча, Журиловка, Сулина, Браила и др.
Дължината на жп линиите е 11 хил. км. Най-натоварените линии (3.7 хил. км) са електрифицирани. Най-старите са Оровица-Бузина (1854 г.) тогава в Австро-Унгария, Черна вода-Кюстенджа (1860 г.) в тогавашна Турция и Букурещ (гара Филарет) - Гюргево (1869 г.) в тогавашното румънско княжество. Автомобилните пътища на стра¬ната възлизат на 77 хил. км. Освен морски, Румъния има голям дунавски флот. Най-големите пристанища са Констанца (морска), Браила и Галац (речноморски), Гюргево, Калафат, Оршова, Черна вода. Морският флот е намалял от 4 Млн. тона през 1990 г. на 2.3 млн. т през 2004 г. През 1985 г. бе пуснат в експлоатация плавателен канал, свързващ Дунав с Черно море през Добруджа от Черна вода до Констанца-Юг, дълъг 64 км, съкращаващ значително пътя. Изгражда се и канал Дунав-Букурещ. Най-голямото летище Отопени е изградено край Букурещ, близо до старото Баняса.
БУКУРЕЩ (2,0 млн. ж.) - най-младата балканска столица. За пръв се споменава в грамота с печат на влашкия владетел Влад Цепеш (Дракула) от 20.ХI.1459 г. От 1469 г. е столица едновременно с Търговище, а от 1659 г. е обявен за единствена столица. Има две версии за обяснение на името му - от думата букурие (весел) и от легендата за неговия основател - чобана Букур. През миналия век в града намират убежище и подслон най-големите български революционери - Раковски, Каравелов, Левски, Ботев. Запазени са редица места, свързани с тяхната дейност. На името на Христо Ботев има булевард, в парка Херъстръу - паметник. Заради архитектурния си облик градът е спечелил прозвището "Малък Париж". "Каля Виктория" ("Път на победата") е старата главна улица на града. Нейна пресечка е улица "Липискани" ("Лайпцигска"), която е главната търговска улица. В града има над 300 църкви, много музеи, между които са природонаучният "Григоре Антипа", на румънското село "(Музеул сатулуй) с автентични къщи от всички краища на Румъния, къщата-музей на световноизвестния композитор Джордже Енеску. Между забележителностите на Букурещ са бившият кралски дворец, сега в една част от него е картинната галерия, концертната зала Атенеум, операта, университети, полиграфическият комби¬нат, паркът Чишмиджиу и много други. В новия център е палатата на парламента - втора по големина сграда в света след Пентагона във Вашингтон. В града има много предприятия на машиностроенето, текстилната и хранително - вкусовата промишленост. Лесопаркът Снагов е любимо място за отдих на жителите на Букурещ.
ДЖУРДЖУ (Гюргево) - 80 хил. ж., дунавско пристанище, на 60 км южно от столицата и административен център на нейната облает. Разположен е срещу Русе. В миналото двата града са били единно селище с едно име Руси, след това Гюргево, с определение отсам и отвъд Дунава (Руси отсам Дунава и Руси отвъд Дунава, Боруйка ер Йоргеги - Гюргево отвъд Дунава). В града има заводи за захар, тежко машиностроене, кораби, химикали и други. Покровител на двата града е Свети Георги. Свързани са с двуетажен мост на река Дунав за автомобилен и жп транспорт. Междууниверситетският център "БРИЕ" подготвя студенти по Европеистика и Икономика, които слушат лекции в Букурещ, Русе и Гюргево.
ПЛОЕЩ (254 хил. ж.) е т.нар. "столица на петрола", защото тук е най-големият нефторафинериен комбинат "Бързещ" и световноизвестните заводи за машини и съоръжения за търсене експлоатация на нефт. Има музеи на петрола, на старите часовници. В навечерието на Освободителната война тук е бил щабът на Българското опълчение. Дожп пара е паметникът на падналите край Плевен и Гривица през 1877 година, изграден е през 1897година.
КРАЙОВА (306 хил. ж.). Тук са големите заводи за изкуствени торове, локомотиви ("Електропутере"), леки автомобили - "Олтсит" (лиценз на "Ситроен"). В гра¬да се сключи спогодбата между България и Румъния на 6.1Х.1940 г. за връщане на Южна Добруджа. Старият град е свързан с дейността на големия български възрожденец, учен енциклопедист д-р Петър Хаджиберович (Берон), автор на Рибния буквар.
РЪМНИКУЛ ВЪЛЧА (114 хил. ж.) е разположен в предкарпатския пролом на р. Олт. В този стар книжовен център, известен у нас с името Римник, през 1806 г. Софроний Врачански отпечатва своето "Софроние" ("Неделник").
БРАШОВ (Барас, Брасо, Кронщат) с 324 хил. ж. е с важно промишлено значение. Разположен е на няколко хълма, подобно на Пловдив. Запазени са стари архитектурни комплекси от времето на австроунгарското владичество. Има големи заводи за камиони, леки автомобили, трактори, самолети, мотопеди, велосипеди, стругове, синтетичен кау¬чук, съоръжения за нефтената промишленост, цимент, мебели, кабели, вълнени платове, трикотаж, готови дрехи, козметика, хранителни стоки и др.
ЗАМЪКЪТ НА ДРАКУЛА БРАН. На входа на прохода Бран между карпатските дялове Бучедж и Пятра Краюлуй, на югозапад от град Брашов в Трансилвания през 1377 г. е построен стражевият замък Бран, за да брани важния път. През 1882 г. ирландският писател Брам Стоукър издава романа "Карпатският замък", който се базира на истори¬чески факти и легенди свързани с румънския войвода Влад Дракул (Дявол). Заради това, че забил на кол 500 боляри съзаклятници съглашенци с турците получил прозви¬щето Цепеш (който забива на кол - цепеница). В сценариите за големия брой филми за Дракула се разказва за вампир-кръвопиец и за изнасилване на девица станали в замъка на Дракула Бран. Истинска еуфория на мистичен туризъм. Сега замъкът е музей на Дракула, който се допълва от близките воденица, дарак, тепавица и други обекти на етнотуризма
ТИМИШОАРА (327 хил. ж.). Интересен паметник в града е този на
Ромул и Рем и кърмещата ги вълчица. Националният театър играе пиесите на три езика
- румънски, унгарски и немски. На същите езици и на сръбски излизат вестниците. В
този университетски град има много музеи и ботаническа градина. Най-стара е бирената
фабрика от 1718 г. Застъпени са широко тежкото машиностроене (за роторни багери),
части за автомобили и трактори, електроизмервателни прибори, цех за рубини и сапфири, бои, кожи, миещи средства. Край града има огромен свинекомплекс с капацитет 1
милион животни годишно.
Близките селища Винга и Дудещ са населени с банатски българи, заселили се тук след Чипровското въстание.
КОНСТАНЦА (Кюстенджа) - 348 хил. ж., е наследник на римския Томис, в който бил изпратен на вечно заточение римският поет Публий Овидий Назон. Днес това е най-голямото морско румънско пристанище. Има свободна безмитна зона. В близост до нея завършва каналът Дунав-Черно море, дълъг 64 км. Между множеството заводи са тези за кораби, химикали, платове, хранителни продукти и др. В града има музеи, аквариум, делфинариум, казино, построено през 1886 г. от французина Алион, след отказ на Варненската община да построй там казино. На юг от него са поредица от морски курорти.
ЧЕРНА ВОДА е дунавско пристанище, от което започва каналът до Констанца. Има два моста на река Дунав. Построена е атомна електроцентрала.
ТУЛЧА (80 хил. ж.) е т.нар. столица на дунавската делта с речно-морско пристани¬ще. Българската църква "Свети Георги" напомня за времето, когато тук са живели много българи, между които Стефан Караджа, имало е български училища. В града има предприятия за феросплави, кораби, картон, рибни консерви и др. Развит е риболовът. Интересен е музеят на делтата и аквариумът.
БРАИЛА (235 хил. ж.) е речно-морско пристанище. В него през 1831 г. е открито първото светско училище в Румъния, а през 1833 г. първото търговско училище и първата банка. През 1869 г. Марин Дринов и Васил Стоянов създават Българското книжовно дружество, предтеча на Българската академия на науките. Тук има българска църква. Печатани са много български вестници. От 1869-1872 г. тук живее и твори Христо Ботев. До 1955 г. беше запазен Чапъровият хан с механата на Странджата. Иван Вазов тук пребивава и написва повестта "Немили-недраги". В града е роден писателят от гръцки произход Панаит Истрати. Има много заводи и фабрики, между които за кораби, хартия, цимент, тежко машиностроене. В градския музей има зала, посветена на дейността на Христо Ботев.
ГАЛАЦ (326 хил. ж.) е речно-морско пристанище с голяма промишленост. Тук е най-големият металургичен комбинат в Румъния, който използва евтиния воден път за превоз на руди, кокс, метали и др. Застъпено е корабостроенето, текстилната и хранително-вкусовата промишленост. И този град е свързан с българските революционери, между който Христо Ботев.
ЯШ (339 хил. ж.) е най-големият град в Молдова. Бил е резиденция на молдовските владетели. Сега е голям промишлен, културен и университетски град. Има заводи за машини, антибиотици, копринени платове, вино, мебели и много други.
СУЧАВА (117 хил. ж.) е главен град в Буковина. Край него са манастирите от "Сучавската огърлица", включваща манастирите Путна, Сучавица, Воронец (от 1993 г. в списъка на ЮНЕСКО), Молдовица, Хумор, Арборе с ценни фрески. Тук след падането на България под турско иго намират убежище български монаси, които донасят българ¬ски книги. Между тях е било четвероевангелието на Цар Иван Александър, което сега е в Британския музей под името Лондонско.